Софроний Врачански

<--- Предна страница | Следваща страница --->

Текстът на това пълномощно дава пълна представа за държавно-политическите разбирания на членовете на Българското общество в Букурещ що се отнася до възможните дипломатически и военни инициативи, които биха могли да доведат до освобождението на България. Своята патриотична дейност българските политически представители насочват към ангажирането на Русия със стремежите на българският народ за национално освобождение. За тази цел в текста на пълномощното на преден план са изведени общославянските и православнохристиянски корени като аргументи за единството между славянските народи на Балканския полуостров и Русия. Това единство “по свойството на вярата” и “по сходство на езика” е в основата на предаността на славянските народи под властта на Османския султан към Русия. Общославянското единство е най-ефектната инициатива в политическо отношение, която поставя под въпрос продължителността на османското господство на Балканите. Като естествен резултат от общата борба българските политически дейци в Букурещ виждат образуването на една могъща славянска държава посредством присъединяването на балканските области на Османската империя към територията на Русия. Това тяхно желание е в синхрон с руската външна политика. В този случай твърде важен е фактът, че подобни дипломатически инициативи са изхождали от руския владетелски двор. За тях споменава и С.Врачански: “... неоднократно обнадеждаваемы были от тех, особ которые посланы были в наших краях от двора всеросийского, чрез таковое влияние на мысли нашего народа возродило и более желания, при том же и преданы паче всего народа к Росии в том я по сану своему под клетвою могу сказать, что они все единодушно жаждут желанием быть с преданностью под росийского державою, но не имеют случая испросить оного себе величественного покровительства.”

В качеството си на официален политически ръководител на българския политически кръг в Букурещ, от името на целия български народ С.Врачански официално изразява в даденото пълномощно молбата на българския народ към руското държавно ръководство и българите да бъдат приети под управлението на руския монарх. Това предложение е в унисон с конкретната политическа и военна обстановка в балканските владения на Османската империя. Със съзнанието, че без руската могъща подкрепа и защита отхвърлянето на властта на Портата със собствените сили на балканските славянски народи е невъзможно, българските политически дейци се поставят в услуга на руската външнополитическа и военна доктрина. Посредством тази дипломатическа инициатива на българските пратеници в Петербург се установяват и контактите между емигрантския политически център на българите в Букурещ и руските правителствени и военни служби. По заповед на императора по повод на това писмо се завежда цяла преписка. В доклада си до генерал Продоровски за срещата си със С.Врачански и за водения между тях разговор генерал Милорадович докладва, че “...целият български народ желае да бъде под покровителството на Негово императорско величество или пък в негово поданство...”

Софроний Врачански отстоява своите политически разбирания със съзнанието, че е представител на всички “...единоверцев наших помянутой нации Славянского народа...”, “единоземцов наших в рассуждении Болгарии, Романии, Македонии...” Търсенето на историческа близост се прави преди всичко по отношение на потенциални съвременни съюзници – на първо място русите. С това българската политическа мисъл достига до нов етап в своето развитие. Политическата му програма предвижда извоюване на политическа автономия на България с решителната подкрепа на Русия, както и провеждането на редица реформи в икономическия, административно-политическия и културно-националния живот на българското население по двата бряга на Дунава.

По отношение на легитимността на самото Общество може да се каже, че в него участват българи с авторитет и влияние сред населението. Личността на епископ Софроний Врачански като организатор и политически ръководител на Обществото е достатъчна, за да се има предвид една значителна обществена подкрепа, тъй като С.Врачански се ангажира и като “архиерей болгарский”.

Като политически деятел той стои в основата на организирането на военноразузнавателна мрежа в помощ на русите, а също така дава своя принос за изграждането на самостоятелна бойна единица на българите в състава на руската армия – Българската земска войска от 1811 г. Това е първото военно бойно формирование, създадено от български доброволци, със свое командване, със собствена бойна история, организирано на основата на българските военни традиции.

Политическите принципи на С.Врачански допълват картината на неговата плодотворна дейност за формирането и идеологическия синтез на българския възрожденски политически национализъм.

Във възванието към българския народ от 1810 г. са заложени някои от основните схващания на автора за разрешаването на българския национален въпрос в контекста на руската имперска политика на Балканите. Освободителната мисия на Русия спрямо българите е изразена с ярък апологетичен патос. Даровитото перо на автора призовава българите да оказват пълно съдействие на руските войски. Но същевременно призовава народа да стои далеч от фронта на бойните действия, защото мисли, че българската свобода се крепи на руските щикове. Липсата на военна подготовка и политическа организация с централизирана и разклонена структура вътре в страната, която е в състояние да поведе българите на въоръжена борба и е с ясно формулирани политически цели, дава основание на руското командване да има резервирано отношение към въоръжените формирования и инициативи на българите. Руското командване не се противопоставя на вече формираните самостоятелни въоръжени отряди, но техните действия се възприемат като стихийни.

Руското главно командване се опира на българската буржоазия, влязла в редовете на Българската земска войска, набирана предимно от българи-емигранти във Влахия и Молдова.
За нивото на политическата култура на българската буржоазия във Влашко и Молдова, излъчила и военните командири на Българската земска войска, свидетелства и “Молбата” на С.Врачански, представена на М.Н.Кутузов в 1811 г. от името на всички българи-преселници в дунавските княжества. С нея се иска от руското правителство набелязване на мерки, предоставящи на българите от левия бряг на р.Дунав широки права, които им дават статут на автономия в областта и възможност за собствено етническо развитие в рамките на княжеството (Влашко) и под върховната власт на руския император. Тази “Молба” е първата политическа програма на българската емиграция за разрешаване на българския политически въпрос през Възраждането, тъй като се призовава и земите по левия бряг на р.Дунава бъдат поставени под властта на руския император. С това идеологическото развитие на българския възрожденски политически национализъм прави още една крачка към окончателното изясняване на своите политически принципи, на стратегията и тактиката в борбата за окончателното разрешаване на българския национален въпрос.

От политическия кръг дейци около С.Врачански изхожда и политическата прокламация към българския народ от 1813 г. Възванието също дава представа за идеите на Софрониевия политически кръг, работещ за националното освобождение на България. Негова важна специфична особеност е, че то е предназначено за “роду моему и моимъ любезнимъ соотечественныкамъ”, като по този начин успешно се съчетават дипломатическите инициативи на Българското политическо общество в Букурещ и опитите за активизиране на съпротивителните сили на българския народ срещу Османската власт. Пълният текст на прокламацията е:

“Любезныя соотечественныци!
Всякъ отъ васъ, въ каквото художество са намира – тарговецъ, майсторъ, гражданинъ и селянинъ, и кой отъ Iсторїа знаи какво да са имали нђкога и болгаритђ царство, не голђмо, но яко и какво нашитђ прадђди сосъ тђхното согласїе и любовъ много пути побеждаваха и разбиваха совершенно по-силнитђ царїе и покоряваха ги въ подданство, завладђваха земли и разшириха царството си до Вардаръ, Селеникъ и далђе, дђто и до днесъ обытаватъ нашитђ братїа. И додђ немаха помежду си завистъ и несогласїе, процвђтаху яко крїнъ и бђха страшни и грозни на своихъ враговъ (а на приятелитђ любими). Но от когато са породиха тђзи две злоби между тримата братїя, синови царя Шишмана, и повдигнаха единъ протывъ другаго бранъ, чрезъ който бранъ въ мало време ослабђха. Въ то време тђхнитђ неприятели, които до тогас завидуваха на тяхното согласїе, улучиха време да привикатъ отъ Азїа потомкитђ Мехмедови, които не донесоха сосъ себе си толко огнъ, мечъ, но донесоха и тђхното варварство, сосъ което потамиха и закриха Болгарїа какъ сосъ темна магла. И сосъ тђхное люто нападенїе не само властелиновъ и начлниковъ болгарскихъ изсђкоха, но и духовнаго чина людей истребиха и много путурчиха и отъ народа простый, дђто са разбђгаха по горы и пещеры да са укрие отъ смертоноснаго меча, тамъ умираха отъ глада.
О, несчастна Болгарїа, каковъ си тирана дочакала! Онъ та е покрылъ у варварство какъ въ таменъ облакъ и никога отдахновенїе не дава! Твоята свободностъ и твоитђ волни закони въ робство облече и окова въ тяшки оковы, подъ които четыри стотинъ годины страдаешъ това негово безъчеловђчно тыранство! Уви!!!
Ето, любезныя мои соотечественици, описувамъ ви во кратцђ приключенїето на нашитђ несчастны прадђди. А ние, понеже сме тђхни чада, защо пропущаваме това удобно време и не разбуждаме единъ другиго и да дадемъ помощъ, секи кой съ какво може: напримђръ старитђ люди сосъ наставленїе, богатитђ – сосъ помощъ, а младитђ – сосъ каквото можатъ. И вообще да речеме, кой съ каквото може да помогне, защо да не останимъ и ныя нищо по-доло отъ другитђ народи, каквото греци, серби, власи и прочее. И да не останемъ подъ клятва на нашитђ братїя, които са нахождатъ подъ тиранство, защото ще рекатъ: можало е да стани некое добро и за нази, но ный ни сме ся потрудили. Нынђ провиденїемъ божїемъ имами големи особи на приличното мђсто, които настояватъ съ големо прилежанїе да помогнатъ. А сега намъ не остава друго нищо, толко да са соединимъ единодушно, да ученимъ малое пожертвованїе, всякъ спорядъ силата негова, защото мнозина много можатъ да сторатъ, а един нищо не може.”

<--- Предна страница | Следваща страница --->

* Този материал не е създаден от нас. Взет е от друг източник и се използва с некомерсиална, учебна цел.